Паоло Бандини - Guardian " Конте върна славата на Ювентус "

Ето цялата статия на журналиста в оригинал и преведена . Определено материала и анализа на журналиста заслужава вниманието на всички привърженици на Ювентус . 

Saturday evening brought another win for Serie A's only unbeaten side and to borrow the words of Tuttosport's front-page headline, this one was "worth double". A 2-1 victory over Internazionale had restored Juve to the top of the table after they were briefly overtaken by Milan in the afternoon, and ensured they would remain there through the weekend, despite wins for Udinese and Lazio a day later. But far more importantly for many supporters, it meant they had beaten Inter. In their own backyard.

From the day the fixture list was published this was the appointment Juventus fans had underlined, highlighted, and circled with a big red marker. First dubbed the Derby D'Italia (the Derby of Italy) by the journalist Gianni Brera back in the 1960s, matches between these two have long held added significance but the fall-out from the calciopoli scandal of 2006 has only served to intensify the rivalry. Since being forcibly relegated that year and seeing their title handed to Inter, Juventus have never finished above the Nerazzurri. But this season felt different.

It felt different because the Juve fans finally had the manager they wanted – the former captain Conte – because they had a new stadium and because, despite missing out on the biggest names they had pursued, they had still achieved a number of high-profile summer signings: Andrea Pirlo, Eljero Elia and Arturo Vidal. It felt different because, without European competition to worry about, this year they could focus all energies on the league. But mostly it felt different because Inter, having failed to win the title for the first time since calciopoli, no longer looked all that invincible.

In fact, it would soon turn out that Inter were a lot worse than even the most optimistic Juve fan might have imagined. Shorn of Samuel Eto'o, confused by Gian Piero Gasperini's tactical innovations and now operating under a fourth manager in a year – Claudio Ranieri – Inter staggered into this match in 16th place, with eight points from as many games. They had scored just once in three home fixtures.

If you were looking for a further indictment then you would need to look no further than the assessment of Gazzetta dello Sport on Sunday morning. Despite the fact Inter had already been trailing 2-1 when they trudged in at the interval, Sebastiano Vernazza was still able to describe their first-half performance as "maybe the best Inter of this season".

They had, in fairness, dominated the opening exchanges – penning Juventus in their own half during a 10-minute spell in which Esteban Cambiasso hooked just wide and Giampaolo Pazzini troubled Gigi Buffon with a close-range backheel. The Old Lady's opener came against the run of play, Mirko Vucinic crashing the ball home after Alessandro Matri saw his shot parried by Luca Castellazzi. Having drawn level through Maicon, Inter then hit the bar with a Pazzini header shortly before Claudio Marchisio restored Juventus's lead.

But Juventus, too, might have felt they deserved more, even before a second half in which they looked the much more comfortable side. Matri was guilty of dragging a shot wide when in behind the Inter defence, and he had another close-range effort blocked by Castellazz. Marchisio, meanwhile, ought to have had a penalty after being brought down by Castellazzi shortly before the interval. Had it been awarded, the keeper would surely have been dismissed.

The conspiracy theorists have argued that the penalty would have been awarded had it not been for Inter's much-publicised complaints that they have had too many contentious decisions go against them in recent weeks. Others have simply accused the referee, Nicola Rizzoli, of incompetence. It was probably best for all concerned that it should turn out to be a moot point.

Ranieri conceded afterwards that it could have been given, before arguing somewhat optimistically that Juventus had won because they took the "only two" chances they had. The manager was reported to have received phone calls from José Mourinho during the week offering suggestions for the game – an experience roughly akin, one suspects, to being offered romantic tips from the ex who your new girlfriend still cries over every night, and who used to steal your lunch money at school – though he would later insist their conversation had extended no further than a brief good-luck message.

Massimo Moratti remains behind his latest appointment, as do the fans, although Inter now have 10 fewer points than Rafael Benítez had at the corresponding point last season. In fact this is now their worst start since 1946-47, though for some supporters it is the owner who is to blame. When Moratti finally left the stadium shortly before midnight, after giving the team an added dressing down, he was heckled by the 100 or so Inter supporters waiting outside. "Sell the club" was one refrain. "Yes to Ranieri, no to the transfers" was another.

By that point Juventus's players had mostly headed their separate ways – off for a two-day break while their main rivals must all prepare for midweek action in Europe – though only after a celebration under the away supporters' section that would have been befitting of a team who had just won the title. Conte himself was right at the heart of it, leading his players hand in hand as they sprinted towards the travelling fans, but despite having now beaten both Milan teams – winners between them of the previous six scudetti – the manager will still not stand for any talk of the title.

"After three months of work you cannot talk about a finished house with the roof ready," Conte had noted in an interview before the game. "A house of that sort would be destined to collapse at the first tremor. Our foundations are two seventh-place finishes – that should never be forgotten. Time and patience are required from everyone, as well as a lot of work. Manchester City are only just starting to reap the rewards after four years and €480m spent."

It is clear, though, that Conte has already effected a huge transformation in mentality. He had spoken in the same interview of a desire to make Juventus "nasty" once again, to instil a work ethic and desire among his players to keep battling for every ball. He has refused to use players – including the much-touted Elia – who fail to show sufficient application in training. On Saturday the impact was evident everywhere, from a defensive line who charged down eight shots, to Matri's tireless work dropping back to involve himself in the build-up play.

Conte, too, has shown his flexibility, abandoning his much-loved 4-2-4 in favour of a 4-2-3-1. On Saturday, after realising that Maicon was finding too much space against Giorgio Chiellini and Vucinic on the left, he swiftly switched Simone Pepe over to that side. "Simone is a versatile player and he was excellent," said Conte of a player who embodies his vision for the new Juventus. "Plus I have a secret: I have a bat with lots of nails in it. When Pepe's intensity drops I threaten him with it."

If there was to be one black mark on the evening it was to come not from events on the pitch but those in the stands, where both sets of supporters were shamed by the crass behaviour of a minority. In the Curva Nord, some fans held up banners celebrating their "Nostalgia for Heysel" (presumably ignorant of the fact that two Inter fans were among the 39 who died in that tragedy). At the other end, racist chants were directed at Maicon, and nasty ditties sung about the late Inter player and president Giacinto Facchetti.

"These are things that are so common that they usually go unreported by the newspapers or the media in general," wrote Fabrizio Bocca in his blog for La Repubblica – noting that just two weeks ago a group of Fiorentina fans had attended their team's game against Juve wearing shirts that simply read '39'.

"[People] don't even get shocked any more," he added. And that is a sad state of affairs indeed.

Съботната вечер донесе поредната победа на един­ствения непобеден отбор в Серия А и позовавайки се на заглавието от първата страница на торинския в. "Тутоспорт", тази "струваше двойно". Победата с 2:1 над Интер върна Ювентус на върха в класирането, след като Милан го беше окупирал за кратко в следобедните часо­ве и гарантира оставането му там въпреки победите на Удинезе и Лацио на следва­щия ден. Но далеч по-важно за повечето от феновете е, че те победиха Интер. На собствения им стадион.

От деня на публикува­нето на програмата това е срещата, която феновете на Ювентус са подчертали дебело или са оградили в червено. 3а пръв път наречени „дербито на Италия" от журналиста Джани Брера през 1960 г.

мачовете между тези два отбора отдавна са при­добили голямо значение. Но отпадането на Юве в Серия Б през 2006-а зара­ди скандала "Калчополи" послужи за подсилване на съперничеството помежду им. След принудителното изпадане в онази година и връчването на титлата му в ръцете на Интер Ювен­тус никога не е завършвал пред нерадзурите. Но този сезон е по-различен. По-различен е, защото фено­вете на Юве най-накрая получиха треньора, когото искаха - бившия капитан Конте; защото получиха нов стадион и защото, въпреки че не можаха да доведат големите имена, които преследваха, все пак направиха редица ка­чествени летни трансфери: Андреа Пирло, Елхеро Елиа и Артуро Видал. Раз­личен сезон е, защото, като не се притесняват за европейските турнири, тази година те могат да фокусират цялата си енер­гия в лигата. Но най-вече е различен, защото Интер, след като не успя да спече­ли титлата за пръв път след скандала, вече не изглежда така непобедим.

В дейст­вителност скоро може да се окаже, че Интер е много по-зле, отколкото и най-големите оптимисти сред тифозите на Юве биха могли да си представят. Лишен от Самуел Eто o, объркан от тактическите нововъведения на Джанпиеро Гасперини и сега, работейки под ръковод­ството на четвърти тре­ньор за годината - Клаудио Раниери,

Интер заема 16-о място само с осем точки от всички 10 мача досега. Те са вкарали само веднъж в три домакинства.

Неза­висимо от факта, че Интер вече изоставаше с 2:1 на полувремето, Себастиано Вернаца описа неговото представяне през първата част като: "може би най-добрият Интер този се­зон". Но може да се каже, че Ювентус заслужаваше повече дори и преди вто­рата част, когато изглежда­ше много по-убедителен. Матри беше виновен, че пропусна зад защитата на Интер и един негов удар отблизо беше блокиран от Кастелаци. Маркизио трябваше да получи дузпа, след като беше съборен от Кастелаци малко пре­ди почивката. Ако беше отсъден наказателен удар, вратарят със сигурност трябваше да бъде изгонен. Конспиратори твърдят, че дузпата щяла да бъде дадена, ако не бяха шум­ните оплаквания на Интер, че са били ощетявани от много спорни решения през последните седмици. Други просто обвиняват съдията Никола Рицоли в некомпетентност. Но така беше най-добре за всички заинтересовани, защото иначе щеше да се превърне в доста разисквана тема. Раниери призна след това, че Ювентус и спечелил, защото са е възползвал от "двете си единствени възможности, които е имал”. Треньорът заяви, че е получил телефонни обаждания през седмицата от Жозе Моуриньо, който предлагал съвети за мача. Нещо като романтични съвети от бившия, за ко­гото новата ти приятелка все още плаче всяка нощ, макар че по-късно ще под­чертае, че разговорът им не бил по-дълъг от едно кратко пожелание за ус­пех.

Масимо Морати остава плътно зад последното си назначение, както и фено­вете, макар че Интер сега имат 10 точки по-малко, отколкото Рафа Бенитес имаше по същото вре­ме през миналия сезон. Това де факто е техният най-лош старт от 1946/47, въпреки че според някои фенове вината трябва да падне върху собственика. Когато Морати най-накрая напусна стадиона малко преди полунощ, след като нахока отбора, той беше посрещнат от стотина фенове на Интер отвън. "Продай клуба" "беше еди­ният рефрен. "Да" на Рани­ери, "не" на трансферите" гласеше другият.

Привържениците на Ювентус приветстваха отбора си по начин, по­добаващ на отбор, който току-що е спечелил титла­та. Самият Конте беше в сърцето на празнуването, повеждайки играчите си ръка за ръка към феновете, пропътували разстоянието от Торино, за да ги гледат. Но въпреки че победи и двата тима от Милано,

треньорът все още не иска да говори за титлата.

„След тримесечна рабо­та не можеш да говориш за готова къща с покрив”, каза Конте в интервю преди мача. „Такава къща ще рухне при първия трус. Нейните основи са две сед­ми места, което никога не бива да се забравя. Време и търпение се изисква от всички, както и много ра­бота. В Манчестър Сити едва сега започват да жъ­нат успехи след четири сезона и похарчени 480 милиона евро.”

Ясно е, че Конте вече е променил значително мисленето си. В същото интервю той говори за желанието да направи Ювентус отново "непри­ятен" отбор, да внуши една работна етика и за желанието сред играчите му да продължават да се борят за всяка топка. Той отказва да използва игра­чи, включително и прехваления Елиа, които не показват достатъчно усър­дие на тренировките. В събота влиянието му беше видно навсякъде - от за­щитата, която осуети осем изстрела, до неуморната работа на Матри, който се връщаше назад, за да се включи в изграждането на играта. Конте също така показа съобразителността си, изоставяйки любимата си 4-2-4 тактика и пре­минавайки в 4-2-3-1. В събота, след като осъзна, че Майкон намира много свободни пространства срещу Джорджо Киелини и Вучинич вляво, той бър­зо включи Симоне Пепе от тази страна. "Симоне е универсален играч и се справи отлично", каза Конте за играча, който олицетворява представа­та му за новия Ювентус. "Плюс това имам една тайна - бухалка с много пирони. Когато интензив­ността на Пепе намалее, аз го заплашвам с нея!".

И ако трябва да пишем ня­каква черна точка за тази вечер, тя нямаше да дойде от събитията на терена, а от тези по трибуните, където привържениците и на двата лагера бяха за­срамени от поведението на определено малцин­ство. В агитката на Интер, за да дразнят тифозите на Юве, беше разпънат транспарант с надписа "Носталгия по "Хейзъл"" (вероятно в неведение относно факта, че сред 39-те загинали при тази трагедия италианци има и двама фенове на Интер). От другата страна пък се чуваха расистки скан­дирания срещу Майкон и мръсни песнички за покойния играч и прези­дент на Интер Джакинто Факети.

"Това са неща, които са толкова оби­чайни, че обикновено остават извън вестниците или медиите като цяло", написа Фабрицио Бока в своя блог за "Ла Репу­блика". Само преди две седмици група фенове на Фиорентина са дошли на мача на отбора им срещу Ювентус с тениски, на които пише просто "39". "Хората дори вече не се шокират - добави той - и това е наистина тъжното в цялата история".

Анализ на мача със Служебните може да видите ТУК . Италианските журналисти отново са направили страхотен анализ на срещата с много добри снимки и видео материал .