Дел Пиеро

Интервю с Алекс Дел Пиеро за La Gazzetta dello Sport 

- Алесандро, измина почти месец и първенството започна, все още ли сте убеден, че сте направили правилния избор?
 

- Твърдо убеден. Един месец е твърде малко, за да се правят заключения, но началото е утешително от всяка гледна точка.
 

- Какво търсите в Австралия, което още не сте намерили другаде?
 

- Не съм дошъл в Австралия, за да търся, а да изживея нещо различно. Искам да се възползвам от всички възможности на това приключение.
 

- Можехте да се наслаждавате на живота и парите си, защо потърсихте ново предизвикателство?
 

- Преди всичко заради желанието ми да играя футбол. А да играя тук ми носи хиляди нови допълнителни мотивации. Освен това е много добре за семейството ми не само заради чуждия език, който съпругата ми и моите деца трябва да научат, но и заради ритъма и различните обичаи, с които трябва да се сблъскаме в един град, който е сред първите 5 в света по качество на живота.
 

- На другия край на света – наистина ли се чувствате така?
 

- Да, пътуването и часовата разлика те карат да го осъзнаеш. Футболът обаче скъсява дистанциите, дори и тук ме спират за снимки и автографи, и то не само италианците, но също азиатци или европейци. Има хора, които ми казват „благодаря” когато минават край мен, а аз не зная защо.
 

- Колко пъти сте били в „Театро Реджо” в Торино и колко пъти смятате да отидете в „Опера Хаус” в Сидни?
 

- В „Опера Хаус” вече бях, но само... отвън. А в „Реджо” повече от веднъж. Имам чувството, че в този град ще успея да направя няколко спокойни разходки.
 

- Сигурно ще можете да минете и без популярността? Или точно от нея бихте искали да избягате тук?
 

- Не искам да я избягвам, тя е част от работата ми и е един вид награда. Щастлив съм, че се оказах в ситуация, в която аз можех да избирам или популярността, или спокойствието.
 

- Вероятно първият ви гол в Австралия ще бъде излъчен по цял свят именно заради ролята ви на посланик на футбола. Какви са усещанията ви?
 

- Много интригуващо е. Наистина ми харесва, че ме следят толкова внимателно дори и тук. Има китайски студенти, които идват на тренировките. Едно момиче от Сицилия мечтаело да ме види в игра в Торино, не успяла и сега чрез Туитър ме предупреди за предстоящото си посещение тук. Прегръщам целия свят, което е изумително усещане.
 

- Как казахте за решението си на Соня ?
 

- Стъпка по стъпка – непрекъснато я информирах. Тя винаги ми казваше: „Решавай, а ние ще дойдем”.
 

- А когато вашият брат ви каза, че има оферта от Сидни?
 

- Не му отговорих, само го погледнах.
 

- Има хора, които смятат, че Сидни е прибързано решение.
 

- Може да си говорят всичко, но мен това не ме тревожи. Имах достатъчно голям избор: Америка, Бразилия, Тайланд, Катар, Испания, Англия, Китай, Япония. Но аз не търсех икономически по-примамливата оферта. Във футбола съм спечелил всичко – не се изкушавах да играя отново в Шампионската лига.
 

- Защо казахте „не” на Ливърпул?
- Преговорите със Сидни бяха напреднали, а после се сетих какво се случи на „Хейзел” (през 1985 г. преди финала на КЕШ Юве – Ливърпул загиват 39 италиански запалянковци, притиснати от английска агитка към ограда, която рухва). Юве и Ливърпул съумяха да възстановят отношенията си, но за много хора тази трагедия е спомен, който не може да бъде заличен.
 

- Имате ли притеснения?
 

- Разбира се. И те се родиха в мига, в който реших да дойда тук. Аз не бях привикнал към промени, пък и Австралия не е на един час полет от Италия. Започнах авантюрата със смесица от възбуда и страх.
 

- Футболистът Дел Пиеро е роден 3 пъти: през 1994 г. (пробивът), през 1999 г. (завръщането му след контузия), през 2006 г. (скандалът „Калчополи”). Може ли да се каже, че сега започва четвъртият живот на играча Дел Пиеро, или става дума за повратен момент за Алесандро?
 

- Това е четвъртият живот на Дел Пиеро, защото дойдох тук като футболист. За да изживея и да погледна към футбола от различен ъгъл. Но със сигурност представлява и един нов живот за Алесандро. И за Соня, Тобиас, Доротеа и Саша.
 

- Колко пъти ви се е случвало да се възпрете да пратите по дяволите някого, защото „Дел Пиеро се държи добре, Дел Пиеро е за пример”?
 

- Случвало се е да се възпирам. Щом имам определена роля, значи трябва да се държа добре. Винаги съм имал това чувство за отговорност. Е, няколко пъти дори и аз съм подхвърлял „върви на...”, но на четири очи и не просташки.
 

- Сидни щеше ли да се спаси от изпадане, ако играеше в Серия А?
 

- Не зная, наистина. Трудно е да се правят сравнения, тук всичко е различно: животът, обстановката, терените, пътуванията (до Пърт са 5 часа със самолет, което не ми се е случвало дори в Шампионската лига).
 

- Как мина новобранският ритуал в съблекалнята?
 

- В Уелингтън, точно преди дебюта, трябваше да пея пред съотборниците ми. Избрах песента „Nel blu dipinto di blu” и заради това, че играчите на Сидни са с прякор Sky Blues. А после поисках целият отбор да ми акомпанира. Аз пеех „Воларе”, а те – „о, о.”. Ако събера смелост, ще пусна видеото в интернет, ако не ме изпревари някой съотборник...
 

- Как се оправяте с английския?
 

- Иска ми се да се изразявам по-добре. Следващата седмица започвам уроците. Досега трябваше да се занимавам с къщата, с тренировките и с други неща.
 

- Първото нещо, което ви впечатли в Сидни?
 

- По-спокойният ритъм и отзивчивостта на хората, които са по-усмихнати и щастливи. Безработицата е под 4% и това има значение.
 

- Чувствате ли се по-освободен в сравнение с последните си години в Юве?
 

- Без никакво съмнение.
 

- Винаги оставяхте чувството, че контролирате и едва ли не, че предвиждате всяко нещо, но празненството при сбогуването ви, което направиха тифозите по време на Юве – Аталанта, ви изненада.
 

- В този ден тифозите надминаха всичко. Помислете само – за това ми говориха дори моите нови съотборници от Сидни, които са го гледали по телевизията. Буфон ми каза: „Завиждам ти!” Аз знаех, че съм обичан, но толкова, уф...
 

- Да се върнем към този момент, никога не сте говорили за това.
 

- Никой не ми беше казал, че никога повече няма да играя в Юве, но аз го разбрах. Виждам таблото с моя номер и си казвам: „Но наистина ли трябва да поздравя? Наистина ли излизам за последен път на стадиона?” Поклоних се към четирите трибуни, поздравих семейството ми в ложата. Исках да продължа, но помните ли какво казах за чувството за отговорност и дълг? Това е. Казах си: „Але, отивай на скамейката и баста!”
 

- Само че после стана нещо...
 

- Стана, че тифозите ме извлякоха на терена. Направих две обиколки, хвърлиха ми стотици шалове, аз се спирах, за да се насладя на мига. Виждах как хората плачат. Едно изключително празненство, защото беше спонтанно.
 

- Сега, вече на спокойствие, не смятате ли, че беше по-добре да приключите точно така, със скудетото и празника?
 

- Няма друго мнение. Със сигурност стана прекрасно. Но сбогуванията винаги оставят горчилка в устата.
 

- Мислехте ли, че ще се разделите с Юве по този начин?
 

- Не. Никога не бих го помислил година и половина преди това. Нещата се променят. Остава ми огромното удовлетворение, че съм дал на Юве всичко, което съм могъл.
 

- Как се чувствате при мълчанието на Андреа Аниели - безразличен, разочарован или изненадан?
 

- Безразличен.
 

- Вие щяхте ли да поканите Дел Пиеро на първия мач от това първенство?
 

- Да, щях да го поканя.
 

- Какво си помислихте, когато разбрахте, че Юве не ви иска повече, а вече ви желаят два големи съперника, чиито имена никога няма да разкриете, които и ние няма да цитираме, но само ще кажем, че на техния фон е „Ла Мадонина” (статуя на Мадоната върху миланската катедрала)?
 

- Ще кажа само – благодаря на всички отбори, които ме потърсиха, без да ги разколебае моята възраст или фактът, че съм играч, символ на Юве. Благодаря за интереса и за топлотата.
 

- Все пак №10 в Юве остана свободен.
 

- Фланелката с №10 е най-многозначителната, най-мечтаната, най-жадуваната, най-тежката. Най-красивата. Само че не зная защо в Юве тя е свободна.
 

- Но на стадиона може да се видят фланелки с №10 на Сидни.
 

- Мои приятели ми пратиха снимки. Красиво е, красиво.
 

- Але, колко плати за прочутото си видеопослание? Би ли го направил отново?
 

- Разбира се, че бих го направил пак. Правилният въпрос трябваше да бъде: „Защо направи това видеопослание?” И отговорът е прост: чуваха се много гласове, които коментираха договора ми. Аз държах да поясня, че не създавам проблеми нито за парите в него, нито за продължителността му. Аз само исках да остана в Юве.